Кърмата спира от стрес?! Не
* Този пост може да разстрои чувствителни бременни и кърмещи жени. Преценете внимателно дали ще продължите да четете!
Всъщност животът на всички бозайници е пряко свързан с хормоните на стреса - реакцията "бия се или бягам". Ако наличието им беше ключово за изчезването на млякото, много от бебетата бозайници нямаше да имат шанс за оцеляване. Живият живот ни показва, че всъщност, въпреки различните ситуации, които ни разбалансират, кърменето продължава. Днешният пост е в чест на жените, които кърмят, въпреки че преминават през най-големия стрес - бебетата и децата им са с онкологични заболявания. Аз, предвид факта, че съм консултант по кърмене, се сблъсквам рядко с човечета с тежки диагнози. И все пак няма как "консултант по кърмене" да е щит, който гарантира среща само със здрави бебоци и родителите им. И така - мили и вълшебни всички, да помислим за майките, които кърмят преди операцията на бебетата си, след упойката, по време на курсовете химиотерапия... Тези жени, които даже не са имали време да се уплашат, че ще им спре кърмата, защото е трябвало да бъдат плътно до мъниците си. Понякога да цедят буквално капки, в опит да поддържат някакво количество в организма си, защото тези капки са нещото, което са решили, че те могат да направят за децата си. (да любовта им е безгранична, но понякога човеците имаме нужда от физическо измерение, за да повярваме, че наистина правим нещо. И кърменето понякога е това нещо) Нека спрем да вярваме, че стресът (адреналин, кортизол и т.н.) има толкова определящо значение за това дали ще произвеждаме мляко в гърдите си. Нека се доверим на науката, която показва, че за кратко време, докато тези хормони са в пика си, останалите се спотайват и притихват, за да може тялото да се избави от опасността. Тялото не знае, че опасността не е хищник, а нещо друго и ни подготвя за бягство или директен бой. Но окситицинът и пролактинът сами по себе си също са уникални и можете да ги възприемате като естествени успокоителни, които произвеждаме. Затова, в моменти на стрес - кърмете! Бавно и полека тялото ви ще се отпусне.
Момичета, които преминавате през всякакви интервенции, свързани със здравето на децата ви и все още кърмите - шапки долу! Момичета, които тепърва се сблъсквате с различни диагнози, поставени на бебетата/децата ви, бихте могли да запазите кърменето, дори и в минимални количества. Ако имате нужда от помощ и подкрепа, ще ви окажем такава - и ние, и доброволните консултанти по кърмене.
Силни прегръдки за всички ви!
Кърмата не спира от стрес!
*този пост е с благословията на една от жените, които консултирам, чието бебе е кърмено вече 15 месеца, наред с операция от онкологично заболяване, химиотерапии и чести болнични престои.
Comments